Дезинфектантите или течностите, кърпичките, геловете и кремовете, съдържащи алкохол имат подобен ефект, но всъщност не са толкова ефективни
Защо сапунът действа толкова ефективно срещу новия SARS-CoV-2, известен като коронавирус, а и срещу повечето вируси? Защото те представляват самосглобена наночастица, в която най-слабото звено е липидната или мастна двуслойна мембрана.
Това твърди в Twitter Пали Тордарсон (Palli Thordarson).
Сапунът разтваря мастната мембрана и вирусът се разпада като къща от карти и „умира“, или по-точно трябва да кажем, че става неактивен, тъй като вирусите всъщност не са живи. Вирусите могат да бъдат активни извън тялото с часове, дори дни.
Дезинфектантите или течностите, кърпичките, геловете и кремовете, съдържащи алкохол (и сапун) имат подобен ефект, но всъщност не са толкова ефективни, колкото обикновеният сапун. Освен алкохола и сапуна, „антибактериалните агенти“ в тези продукти изобщо не влияят на структурата на вируса.
Следователно, много антибактериални продукти са всъщност само скъпа версия на сапун по отношение на това как действат срещу вирусите. Сапунът е най-добрият, но алкохолните кърпички също вършат работа, когато сапунът не е удобен например в офиса.
Повечето вируси се състоят от три ключови градивни елемента: РНК, протеини и липиди.
РНК е вирусният генетичен материал и много прилича на ДНК. Протеините имат няколко роли, включително проникване в целевата клетка, подпомагане на репликацията на вируса и основно да бъдат ключов градивен елемент в цялата структура на вируса.
След това липидите образуват обвивка около вируса, както за защита, така и за подпомагане на неговото разпространение и клетъчна инвазия. РНК, протеините и липидите се самосглобяват, за да образуват вируса. Важно е, че липсват силни ковалентни връзки, които да държат тези елементи заедно.
Вместо това самосглобяването на вируса се основава на слаби нековалентни взаимодействия между протеините, РНК и липидите. Заедно те действат като велкро, така че е много трудно да се разруши самосглобената вирусна частица. Все пак можем да го направим например със сапун.
Защо сапунът измива?
Тайната е в сапунената пяна?
Тайната на сапуните и другите почистващи вещества е свързана с повърхностно активните вещества (съкр. ПАВ). Те намаляват повърхностното напрежение на водата, като по този начин подобряват нейните почистващи свойства. Пяната се състои от безброй сапунени мехури, чиято повърхност е направена от вода. Частиците от прах, сажди и мръсотия се прилепват към мехурчетата, а струя обикновена вода отмива пяната много лесно.
Защо сапунът мие?
Сапунът се състои от химичното вещество натриев стеарат. Молекулите на миещите вещества имат дълга хидрофобна (избягваща водата) „опашка“ и малка фидрофилна (привличана от водата) „глава“.
Молекулите на повърхностно активните вещества в граничната си повърхност са подредени така, че хидрофилните групи са насочени към водата, а хидрофобните се отблъскват от нея. В резултат на това, цялата повърхност на водата се покрива с преграда от молекулите на повърхностно активните вещества.
Такава водна повърхност има по-малко повърхностно напрежение, което води до по-бързо и пълно намокряне на замърсените повърхности. За сметка на намаляването на повърхностното напрежение на водата, се увеличава способността й да намокря. Покритата с молекулите на повърхностно активните вещества частиците мръсотия (и вирусите) се отделят от тъкани, кожа и други повърхности и под формата на емулсия или суспензия преминават в разтвора, благодарение на което те могат впоследствие лесно да се премахват, заедно с водата.
Колкото по-дълго търкате със сапун ръцете си, след което се изплакват с вода, толкова по-малко мазнини и микроби остават на ръцете ви. Експертите по обществено здраве препроръчват този метод на измиване на ръцете за най-малко 20 или повече секунди.
Колко често трябва да се миете ръцете?
Много. CDC препоръчва да измиете ръцете си :
• Преди, по време и след приготвяне на храна;
• Преди ядене;
• Преди и след като се грижите за някой болен;
• Преди и след обработка на рана;
• След като ходите в тоалетната;
• След смяна на памперси или тоалет на дете;
• След издухване на носа, кашляне или кихане ;
• След докосване на животно или докосване на храна за домашни любимци или отпадъци от домашни любимци;
• След боравене с храна за домашни любимци или лакомства за домашни любимци;
• След докосване на боклук.