Няколко затънтени места, където да се загубиш с удоволствие
Източните Родопи са място, на което няма почти никаква причина да не бъдеш. В гънките на планината тук се крият стотици древни светилища, но достъпът до повечето от тях е възпрепятстван. Селата още пазят топлината на отминали векове, но рядко има кой да чуе историите им. В горите има стотици красиви видове, но гледките са достъпни за малцина.
Глухите камъни
С всеки завой пътят към Глухите камъни става по-зелен и по-тих. В скалите, в които сякаш с магия, са изсечени над 450 ниши, се намират в източнородопския рид Гората, на пътя между село Малко градище и Ивайловград. На около 8 км след селото има малка отбивка с беседка. Оттам тръгва черен път, който води към светилището. Пътеката (минава се за около 40 минути) е равна и спокойна и без предупреждение изправя посетителите срещу първата вертикална стена с десетки ниши на метри над земята. Все още няма отговор на въпроса как са създадени нишите, но вероятно са служили като погребално светилище, в което са поставяни урни с праха на загинали траки.
Пътеката се вие покрай няколко подобни скали, докато достигне до най-високата част на масива. Тук се открива гледка към съседните хълмове и язовир „Ивайловград“. На това място през V-VI век се появява християнска църква, която в момента е обект на археологически разкопки. В скалата вдясно обаче ясно личат следи от по-древна и митична дейност. В камъка са изсечени ниша-олтар и двайсетина стъпала, които водят до още по-внушителна 360-градусова гледка към околността и площадка, на която вероятно древни жреци са извършвали своите ритуали.
Проучванията на това място започват едва през 2008 година и продължават бавно и до днес. Подобно на много от светилищата в района вероятно то е било активно от ранно желязната епоха и е продължило да съществува с навлизането на Римската империя и християнството. През XIII век оттук минават рицарите от четвъртия кръстоносен поход, с което затихва и животът на това място.
Наблизо се намират древната крепост „Ефрем“ и язовир „Ивайловград“.
Скални гробници край село Пчелари
Стигането до древните скални гробници край село Пчелари не е трудно, но ще се хареса най-вече на тези с изследователски дух. Гробниците се намират край пътя между село Пчелари и изоставеното село Орешари и откриват красива гледка към река Арда, село Поточница на отсрещния й бряг и вливащата се наблизо река Крумовица. Най-близкият достъп е през необозначена отбивка вдясно от пътя в посока село Орешари. Черният път продължава няколкостотин метра, докато не се озовете по средата на няколко ниви, от които се открива гледка към белия скален венец и гробниците. Може да изберете сами своя маршрут през нивите и коларските пътища до подножието на скалите. Най-лесно ще се ориентирате, достигайки до ниска каменна постройка в средата на нивите. Директно от нея в посока скалите се намира и началото на изоставената пътека за гробниците. Не повече от 10 минути нагоре по бетонните стъпала се стига до самите скали. Двете гробници представляват дълбоки ниши, ориентирани на запад. Вътре ще откриете древни рисунки на геометрични фигури, а отвън – панорамна гледка към долината на Арда и близката скална арка край село Орешари.
Наблизо се намират скалните ниши Кован кая и абразивните кладенци край стената на язовир „Студен кладенец“.
Крепостта „Бялград“
„Бялград“, една от най-запазените крепостни кули в България, се крие в меките хълмове край пограничното село Гугутка. Пътят започва от нивите край селото и се движи покрай реката в продължение на около час. Освен жаби тук ще срещнете черни щъркели и още много видове птици. След като пресича три поляни, пътят тръгва нагоре по хълма на крепостта и след около 20 минути достига до „разклона“ за крепостта. Той представлява стара дреха, вързана на клон, и трудно забележима пролука в храстите. Крепостта от края на XII век се намира на върха на малък хълм с изглед към долината на Бяла река и съседните хълмове. Стените от над 8 метра, зад които някога са стояли три жилищни етажа, днес са почти непокътнати. С известно усилие може да ги изкачите за още по-добра гледка към околността. Крепостта не е добре проучена, но вероятно тя е била центърът на феодално селище.
Наблизо се намират меандрите на Бяла река.
